НЕДЯЛКО ХУБЕНОВ:ВЯРВАМ, ЧЕ НАЙ-ДОБРИТЕ МИ ИГРИ ЗА “ХАСКОВО” ТЕПЪРВА ПРЕДСТОЯТ !



Недялко Хубенов е роден на 23 август 1979 година . Висок е 173 см , тежи 70 кг. Футбол започва да играе в Хасково, първият му треньор е Кольо Урумов. С училищния отбор на ТОХ –Хасково заедно с Емил Ангелов и Николай Топузаков е достигал до четвърто място на Републиканско първенство. Играл е в мъжките отбори на “Топлика“ Минерални бани , ”Хасково” и “Локомотив”/Пловдив/, с когото е шампион на България за сезон 2003/2004. Обявен е за най-добър футболист на Хасково за 2002 година. От началото на 2006 година отново е състезател на родния си клуб.



-Недялко, с какви чувства се върна в отбора на “Хасково”?
-С огромното желание да играя футбол! Припомних се старите години, когато се чувствах нужен и давах всичко от себе си на терена.Познавам се с доста от момчетата, с ядрото от футболисти,които са останали в отбора. Всички те много са израстнали в спортно-техническо отношение и за мен е удоволствие да играя отново с тях. Радващо е, че Стамен Белчев залага на млади играчи! Така както се работи сега не е било отдавна. По –рано се разчиташе най-вече на покупката на скъпи футболисти!
-Преди да преминеш в “Локомотив”/Пловдив/ ти беше обявен за най-добър футболист на Хасково за 2002 година .Смяташ ли , че това е бил върхът във футболната ти кариера в родния клуб?
-Наградата, която тогава ми отредиха, за мен бе награда за целия отбор.Аз не приемам индивидуалните призове в спортове като футбола. Какво значи най-добър футболист? По-добре да се определя единствено най-добър отбор, защото ние сме колективен спорт! Но на въпроса ще отговоря така-не мисля, че това е бил пикът в моите изяви пред хасковска публика. Вярвам, че имам какво още да дам на отбора, нека само да заиграя! Толкова време стоях на резервната скамейка, че ми се е насъбрало огромно желание да докажа на всички, че най-добрите ми години във футбола тепърва предстоят!
-Защо, според теб, не можа да се наложиш в “Локомотив”/Пловдив/?
-Защото за мен не беше платена и една стотинка! Аз преминах със статут на аматьор от третодивизионен клуб. Димитър Димитров-Херо ме хареса и повика в отбора, после него го махнаха , а Едуард Ераносян почти не ме пускаше в игра! Влизах само като резерва-в годината, когато станахме шампиони на България имам 6 мача, в следващата-14, а тази есен играх само в първия мач срещу “Нафтекс”. Исках да ме предостъпят или да ме освободят, но според треньора ”аз съм израстнал много и съм бил нужен на отбора?!” .Звучи нелогично, но така ми бе казано! След смяната на Ераносян ме оставиха един месец на изпитателен срок, след което вече твърдо реших да се върна в Хасково.
-И все пак това не стана толкова бързо, колкото на теб ти се искаше…
-Да ,благодарен съм на президента Здравко Узунов. Той направи всичко възможно, разговаря с Емил Наков и успях да разтрогна договора си на втората възможна дата -10 януари! Ако поне половината от босовете на футболни клубове у нас са като него, България ще има отбор в Шампионската лига!
-Кой бе най-щастливият ти момент в “Локомотив”?
-Разбира се, шампионската титла! Еуфорията беше много голяма, отборът тогава беше супер и аз се чувствах много щастлив, въпреки , че не играех често! След това всичко започна да се разбива! Залъкът стана твърде голям!
-А най-паметният мач с фланелката на “Хасково”?
-Никога няма да забравя победата над “Локомотив”/Пловдив/ с 4:2 през 2000 година, когато и двата отбора играехме в “Б” група.После те тръгнаха нагоре, а нашият отбор изпадна в трета дивизия.
-Какво според теб трябва на хасковския тим сега?
-Самочувствие! Имаме страхотен отбор и отлични млади футболисти! Заявявам го най-отговорно! Всички са много добре физически подготвени и играят модерен футбол. Аз имам изиграни над 30 контроли с европейски отбори –те също са като нас , с два крака! Не са непобедими! За да вървиш напред трябва шампионски манталитет! Мечтая си нашето първенство да стане като английското-да има неочаквани обрати и да не знаеш предварително кой ще спечели! Отборите да не излизат като обречени срещу по-силните и по-мощни финансово тимове!
-Имал ли си кумир като малък?
-Да, много се възхищавах на играта на Ерик Кантона.Той бе просто велик във всяко едно отношение, един много нестандартен и непредсказуем футболист!
-На кого искаш да благодариш за това ,което си в момента?
-На съпругата си Радостина! Аз бях преди време много агресивен като футболист, често не си удържах нервите, спорех на терена и си изпросвах ненужни жълти и червени картони. След като се оженихме станах по-улегнал и по-сериозен-нали вече съм глава на семейство!
-Какъв е най-важният урок, на който те е научил футболът?
-Да бъда ЧОВЕК! Футболът е до време, и той далеч не е най-важното нещо в живота! В “Локомотив” се конкурирах за поста си с Георги Илиев, но мога да кажа, че с него сме най-близки приятели! Нещо повече-аз съм му кум! Да бъдем човечни и открити-това е ценното ! !